Рафа: Отвъд точката, от която няма връщане
Ако се вслушаме в международните водачи, може да бъдем приспивани да имаме вяра, че Рафа е място за сигурност. Но този град, сврян в южната част на Ивицата Газа, е на прага на гнет, откогато Израел стартира своето геноцидно нахлуване на 7 октомври. Ежедневните жертви на геноцид и опустошения са опустошителни даже без сухопътна инвазия.
Преди шест месеца израелски въздушен удар беше ориентиран към дома на моя родственик Айман в Рафа. Беше 21 октомври и цялото семейство беше у дома и се готвеше да отпразнува рождените дни на децата му Шам и Адам; Шам беше на девет, а Адам на три.
Айман се беше качил горе, с цел да ревизира дали резервоарът с вода беше цялостен, когато бомбите паднаха, убивайки двете му деца, две от снахите му, техните пет деца и четирима други родственици.
Съпругата на Айман, Дарийн, беше тежко ранена при офанзивата. Тя окачваше облекла на балкона, когато ракетата удари постройката и я изхвърли на другата страна на улицата. Когато Айман стигна до нея, тя към момента дишаше. Тя го умоляваше да избави момиченцето им.
Докато умираше, Дарийн беше откарана по неотложност в болничното заведение в обезверен опит да избави нероденото им дете. Лекарите се бориха безстрашно, извършвайки цезарово сечение, с цел да донесат на този нечовечен свят едно нежно бебе.
Айман я назова Мека, както се бяха разбрали с Дарийн. Смъртта на майка й и неналичието на О2 обаче към този момент бяха взели своето. Мека се бори в продължение на три дни, дребното й тяло беше опустошено от спазми. На третия ден и тя умря. Всичко, което беше останало от фамилията им, беше татко с разрушено сърце и дата на раждане и дата на тръгване, запечатани в душата му.
От октомври доста фамилии в Рафа срещнаха ужасяващата орис на фамилията на Айман. Израелското кръвопролитие от въздуха по този начин и не стихна, даже когато подреди на повече от един милион души в северната част на линията Газа да се изтеглят на юг.
Вместо сигурност, палестинците, които избягаха на юг, откриха гибелта още веднъж да вали върху тях. През последния уикенд бяха убити десетки, множеството от които деца.
В петък, 19 април, Израел бомбардира квартал Тал ас-Султан, където фамилиите Радуан и Джуда бяха потърсили заслон. Абдел-Фатах Радван, брачната половинка му Найлаа Авейда и трите им деца Лийн, Надя и Амер починаха. Убити бяха и сестрата на Абдел-Фатах, Рауан, и нейната петгодишна щерка Алаа. Хамза и Сама Закут посещаваха жилището, с цел да играят с другите деца. Те също умряха.
В събота, 20 април, израелските бомби унищожиха по-голямата част от фамилията на Абдел Ал: 15 деца и техните майки Ясмин, Суджуд и Раша, както и тяхната баба Хамде. Загубата е потресаваща – всички деца на фамилията умират в момент. Невинните животи на Сидра, Мохамед, Лаян, Ясер, Муханад, Осама, Исмаил, Ахмад, Саджида, Шахд, Абдула, Ясер, Осман, Исмаил и Махмуд бяха прекратени за момент. Сигурното място се трансформира в гробище за момент на око.
Ужасът от това ликвидиране беше изписан върху лицата на тези, които използваха голи ръце, с цел да претърсят руините за телата на децата.
В същата събота, в сърцето на Рафа, покрай джамията ал-Авда, израелската бомбардировка умъртви Шукри Джуде и щерка му Малак. Бременната му брачна половинка Сабрийн е тежко ранена и откарана в болница. Малко след идването тя била оповестена за мъртва, тъй че лекарите създали обезверен опит да спасят нероденото й дете, извършвайки незабавно цезарово сечение. По знамение бебето се родило живо. Тя живя като сираче на този свят единствено няколко дни, преди също да почине.
Моят преподавател доктор Акрам Хабиб, доцент в ислямския университет в Газа, който в този момент лежи в руини, откакто беше нападнат като всички университети в Газа от израелските окупационни сили (IOF), написа молитва, подбудена от обезсърчение:
Кога ще спрем да броим броя на смъртните си случаи?
Кога църквата в Рим ще стартира да таксува?
Кога милостта ще бъде в сърцата ви за нашата смъртна камбана?
Кога ще започнеш да разказваш същинската ни история?
Кога съветът за сигурност ще има волята си?
Кога светът ще унищожи пъкъла в Газа?
Кога светът ще спре да ни вижда като цифри на екраните?
Кога нарушителите ще спрат да убиват фантазиите на нашите деца?
Кога справедливостта ще носи короната си, с цел да разгласи нашата идея?
Кога войната в Газа ще завърши или даже ще спре?
Въпросите на доктор Хабиб отразяват груповата тъга на 2,2 милиона палестинци, преживяващи геноцид. Около 1,5 милиона от тях са в Рафа и няма къде другаде да отидат.
Новината, че държавното управление на Съединените щати е предоставило на IOF още 17 милиарда $ военна помощ, с цел да продължи своя геноцид в Газа, единствено задълбочи палестинското обезсърчение.
И въпреки всичко има искрица вяра: митингите в кампуса се организират в Съединени американски щати, Европа и други места. Те демонстрират, че по-младите генерации познават пътя на справедливостта.
Нуждата от преустановяване на геноцида, отчетност и смислена смяна в никакъв случай не е била толкоз належаща. Наложително е положителните хора на всички места да продължат натиска, с цел да можем да имаме свободна Палестина и да изпратим всички причинители на геноцид на бунището на историята.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
